"АЕЦ Козлодуй" ЕАД се намира на 200 км северно от българската столица София и на 5 км източно от град Козлодуй, на брега на река Дунав.

Производствените съоръжения и спомагателните обекти на централата са разположени на площ от около 1000 декара. Към инфраструктурата на АЕЦ "Козлодуй" се включва и собствена брегова помпена станция и канали за техническо водоснабдяване, с които общата територия на атомната централа възлиза на 4 471 декара.

Атомната електроцентрала “Козлодуй” е първата атомна централа в България и в Югоизточна Европа.
Началото на българската ядрена енергетика се поставя на 15 юли 1966 г. с подписването на спогодба за сътрудничество между България и тогавашния Съветски съюз за изграждането на атомна електроцентрала. След подробен технико-икономически анализ площадката за строеж е избрана на р. Дунав, в близост до гр. Козлодуй.
Проектите за централата са изготвени съвместно от “Топлоелектропроект” – Москва, и “Енергопроект” – София. Основното оборудване е доставено от Съветския съюз, а отделни съоръжения – от тогавашните Германска демократична република, Чехословакия и Унгария. Първата копка за строежа на АЕЦ “Козлодуй” е направена на 14 октомври 1969 г. През месец април 1970 г. започват широкомащабни строителни дейности за изграждането на уникaлното и до днес за страната ни съоръжение, в което участват над сто хиляди строители и монтажници.
На площадката на централата са осъществени няколко изцяло български проекта, които се внедряват за първи път в световната практика при строителството на атомни електроцентрали. Някои от тези технически решения, са значителни инженерни постижения, към които проявяват голям интерес и специалисти от други страни.

На 6 април 1970 г. започва изграждането на главния корпус на АЕЦ “Козлодуй” с дължина 240 м, ширина 105 м и височина 40 м. В него са разположени реакторната зала, машинното отделение, вентилационният център и електрическите устройства на 440-мегаватовите блокове. През юни 1972 г. от Съветския съюз пристига първият реактор, а на 20 ноември същата година той е спуснат в шахтата си.

Въвеждането в експлоатация на първия ядрен енергиен блок на АЕЦ „Козлодуй” през 1974 г. записва важно национално постижение в съвременната история на страната – началото на ядрената енергетика не само в България, а и в Югоизточна Европа.

Изграждането и въвеждането в експлоатация на ядрените мощности на българската атомна електроцентрала се осъществява на три етапа:

І етап: 1970 – 1975 г. Изграждане и пуск на 1 и 2 блок с водо-водни реактори ВВЕР-440, модел В-230, с два независими канала на системите за безопасност.

Пуск на 1 блок: 1974 г.
Пуск на 2 блок: 1975 г.

ІІ етап: 1973 – 1982 г. Изграждане и пуск на 3 и 4 блок с водо-водни реактори ВВЕР-440, усъвършенстван модел В-230 с трикратна резервираност на системите за безопасност.
 
Пуск на 3 блок: 1980 г.
Пуск на 4 блок: 1982 г.
 
ІІІ етап: 1980 – 1991 г. Изграждане и пуск на 5 и 6 блок с реактори ВВЕР-1000, модел В-320 с херметична защитна обвивка, трикратна резервираност на системите за безопасност.
 
Пуск на 5 блок: 1987 г.
Пуск на 6 блок: 1991 г.

Ангажименти

В изпълнение на ангажиментите, поети от България във връзка с присъединяването на страната към Европейския съюз, в края на 2002 г. е прекратена експлоатацията на 1 и 2 блок, а в края на 2006 г. – на 3 и 4 блок.

 
Блок Тип реактор и мощност, MW Година на включване в енергийната система Спиране на блоковете Текуща горивна кампания Произведена електроенергия за периода, MWh
Блок 1 ВВЕР-440 1974 31.12.2002 23 66 675 397
Блок 2 ВВЕР-440 1975 31.12.2002 24 68 905 334
Блок 3 ВВЕР-440 1980 31.12.2006 22 68 703 260
Блок 4 ВВЕР-440 1982 31.12.2006 21 66 711 966

С Решение на Министерския съвет от 20.12.2008 г., 1 и 2 блок бяха обявени за съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци (РАО), като заедно с необходимото движимо имущество бяха предоставени на Държавно предприятие “РАО” (ДП РАО). Решението определи “АЕЦ Козлодуй” ЕАД да продължи да експлоатира тези блокове в съответствие с получените лицензии за експлоатация в състояние “Е” (без производство на електро и/или топлинна енергия със съхранение на отработеното ядрено гориво в приреакторния басейн) до получаването на съответните лицензии от ДП РАО.
На 18.10. 2010 г. АЯР издаде лицензии на ДП РАО за експлоатация на 1 и 2 блок като съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци, които подлежат на извеждане от експлоатация, и прекрати лицензиите на АЕЦ “Козлодуй” за експлоатация на първите два блока в експлоатационен режим – състояние “Е”.

3 и 4 блок бяха обявени за съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци, които подлежат на извеждане от експлоатация, с Решение на Министерския съвет от 19.12.2012 г. Със същото решение двата блока с необходимото движимо и недвижимо имущество бяха предоставени за управление на Държавно предприятие “РАО”. До получаването на необходимите лицензии от ДП РАО, “АЕЦ Козлодуй” ЕАД продължава да  експлоатира 3 и 4 блок в изпълнение на действащите лицензии за експлоатация в режим “Е”.

На 25.02.2013 г. АЯР издаде лицензии на ДП РАО за експлоатация на 3 и 4 блок като съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци, които подлежат на извеждане от експлоатация. Във връзка с издаването на новите лицензии на ДП РАО бяха прекратени лицензиите на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД за експлоатация на 3 и 4 блок в експлоатационен режим – състояние “Е”.

Продължаване срока на експлоатация на 5 и 6 блок

Нов етап в развитието на атомната централа започва с успешната реализация на стратегическия за националната енергетика Проект за продължаване на срока на експлоатация на пети и шести блок. С изпълнението на проекта е обоснована възможността за дългосрочна работа на ядрените мощности – за пети блок до 2047 г., а за шести – до 2051 г. През 2017 г. Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) поднови лицензията за експлоатация на пети блок за 10 години. Лицензията на шести блок за следващия 10-годишен период бе подновена през 2019 г. Това е максималният срок съгласно националното законодателство. След изтичането му предстои атомната централа да кандидатства за продължаване на лицензиите на блоковете.